[линк] "Според Комисията за защита на конкуренцията ограничението е непазарно и тя вече препоръча то да бъде отменено. Според Европейската комисия България ще бъде присъединена към делата за нарушаване на общностното право." [линк] "Комисията за защита на конкуренцията счита, че изискването в Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина, собственик на аптека да бъде единствено магистър-фармацевт, както и забраната за хоризонтално интегриране на аптеки, противоречат на Закона за защита на конкуренцията." [линк] "Текстът на чл. 222 от ЗЛПХМ урежда субектите, които имат право да откриват аптеки. В чл. 223 от ЗЛПХМ е посочено, че съответния фармацевт може да бъде ръководител само на една аптека. Изводите от анализа и проучването, което КЗК прави с горепосоченото решение са в посока на това, че в настоящата си редакция разпоредбите на чл. 222 и чл.223, ал. 1 от ЗЛПХМ затрудняват и предотвратяват навлизането на нови участници на пазара на търговия на дребно с лекарствени продукти. Комисията за защита на конкуренцията отчита, че по този начин се създава риск от възникване на пазарна сила и отслабване позициите на конкурентите, като по този начин може да се достигне до спад на конкурентния натиск, който ще възпре иновациите и стимулите да се задоволяват ефективно потребностите на потребителите. Според КЗК посредством съсредоточаването на функциите на собственик и управител в едно лице се създават условия за възникване на конфликт на интереси. В резултат на своя анализ КЗК излиза със становище, че определянето на кръга от лицата, които могат да бъдат собственици на аптеки не е оправдано и обективно необходимо от гледна точка на защита на общественото здраве, гарантиране интересите на потребителите и предотвратяване на конфликт на интереси. Според нея общественият интерес може да бъде постигнат и чрез прилагане на други алтернативни мерки, които са по-малко рестриктивни по отношение на конкуренцията. (Такава мярка е например задължението за постоянно присъствие на фармацевт в аптеката, който да отпуска лекарства на пациентите или да управлява стоковите наличности)." [линк] "Конституционният съд образува конституционно дело № 2/2008 година
Днес, 18 април 2008 г., Конституционният съд на Република България образува конституционно дело № 2/2008 г. по искане на омбудсмана на Република България за установяване противоконституционност на чл. 222, ал. 1 от Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина (обн., ДВ, бр. 31 от 2007 г.). Според искателя посочената разпоредба противоречи на чл. 19, ал. 1-3, чл. 17, ал. 1 и 3, чл. 6, ал. 2, чл. 52, ал. 5 от Конституцията и чл. 43 и чл. 56 от Договора за създаване на европейска общност. За докладчик по делото е определен съдията Димитър Токушев." Дотук добре,задействана е цялата държавна система. Изглежда,че съвместяването на собственост и упражняването на една професия противоречи на конституцията,договора за присъединяване към ЕС. А може би и на въртенето на земята? Същевременно,в EU,в Европейския съд се случиха други неща. [линк] "Люксембург-В европейския спор за снабдяването с лекарства на немските болници чрез открити аптеки се достигна до съществено временно решение.Главния прокурор към Европейския съд в Люксембург се произнесе на 10. април против по-голямата конкуренция в този сектор.Той препоръча на Съда да отмени обвинението към Германия за нарушения в договора./ Дело -141/ 07 /.В повечето случаи съдиите следват препоръките на Главния прокурор.Комисията беше обвинила Германия,защото само аптеки в най-близката околност на дадена болница могат да снабдяват съответната клиника. Обвинението е било ,че тези предписания в немския закон противоречали на свободното движение на стоки в ЕU ,защото аптеки от други държави членки биват изключени априори от конкуренцията .Германия обратно държи на това,че отраничението е въведено с цел опазване здравето на населението.Чрез този закон се гарантирало,че болниците ще получават само сигурни и качествени лекарства. Вотът на главния прокурор имо особено значение, като доказателство за евентуалната му позиция по притежанието на аптеки от нефармацевти.Това е свързано с едно друго дело водено от Европейския съд относно създаването на филиали в Заарланд от холандската верига Dock Moris .През миналата година Dock Moris стана част от принадлежащата на Ханеел-групе Celesio AG,която е собственик на много аптечни вериги в Европа." [линк] Натискате номера на делото,после съответния език,за съжаление не е преведен на български. В общи линии,благодарение на активната намеса на Германското правителство,на Бундестага,на Австрийското,Френското,Испанското правителство ще се стигне до логичния край на поредица от дела. В крайна сметка хоризонталната интеграция води и до ограничаване на генеричните производители чрез ограничаване достъпа им до пазара. Това в Европа вече са го разбрали.А в България? Вероятно-все още не.Отново Европейските тенденции не съвпадат с българските.
Тему сегодняшнего выпуска радиожурнала «Европа и европейцы» подсказала сенсация недели в немецком здравоохранении. Она наверняка покажется большинству из вас дутой сенсацией, ерундой какой-то: суд в городе Саарбрюккене отклонил иск, целью которого было – закрыть аптечный филиал голландской фирмы (она называется «Док Моррис»), которая торгует лекарствами и разным мелким медицинским товарами вроде бинтов, перцовых пластырей и аппаратов для измерения давления по Интернету. Почему же в Германии это вызвало такой шум, даже скандал – чуть до драки не доходит между немецкими аптекарями и всем остальным миром? Мы попробует ответить на этот вопрос в передаче, которая посвящена медицине и медикам. В ней вы услышите также репортаж из Бельгии о том, как там делают сложнейшие операции детям из разных стран мира. Но сначала – о наступлении «Дока Морриса» на немецкий аптечный рынок.
Аптек в Германии больше, чем достаточно – примерно 21 тысяча: в среднем, одна аптека на четыре тысячи жителей. На оживлённых улицах крупных городов (особенно в пешеходных зонах) можно увидеть аптеки, расположенные в соседних домах или напротив друг друга. Казалось бы, конкуренция должна быть страшная. Тем более что есть, за что бороться: в прошедшем году общий оборот немецких аптек составил 35 миллиардов евро. На «щедрость» клиентов влияет, разумеется, и то, что лишь за некоторые лекарства они платят из своего кармана. Если речь идёт не о банальных таблетках от головной боли, пластырях или витаминах, а о лекарствах, которые отпускаются только по рецепту, то самому пациенту они стоят чаще всего лишь пять евро. Остальное оплачивает медицинская страховка. Однако, несмотря на всё это, настоящей конкуренции между аптеками нет, и они совершенно не мешают друг другу. Дело в том, что немецкое законодательство предписывает фиксированные цены на лекарства, отпускающиеся по рецептам. Максимум, на что может рассчитывать аптекарь в Германии, - крошечная скидка, полученная у производителей.
Небольшое отступление. Объяснение. Существование фиксированных цен на лекарства объясняется тем же, что и на книги (здесь в Германии такая же система) – желанием помочь маленьким частным аптекам в борьбе с крупными сетевыми холдингами, которые могли бы в противном случае получать крупные оптовые скидки от фармацевтических компаний, выпускающих лекарства, и продавать их потом по демпинговым ценам. То есть под угрозой оказались бы 140 тысяч рабочих мест. Однако у медали есть и оборотная сторона. Сохранение высоких цен на лекарства (которые, напомню, оплачивает, в основном, медицинская страховка) не позволяет снизить расходы в области здравоохранения. Одной из альтернатив стали в последние два года виртуальные аптеки. Правда, до сих пор через Интернет можно было заказывать только те таблетки, мази или микстуры, которые отпускаются без рецепта. Теперь ситуация меняется.
Доктор Петер Вебер – профессиональный фармацевт. Каждый месяц он рассылает тысячи бандеролей с лекарствами и медицинским оборудованием, заказанными через Интернет. Он не видит никаких проблем в том, чтобы, как это предусматривает новая реформа здравоохранения в Германии, отпускать медикаменты и по рецепту:
«Подумайте хотя бы о людях с хроническими заболеваниями, больных диабетом, гипертонией, пациентах с опасно высоким уровнем холестерина в крови, - обо всех, кто в течение многих лет постоянно принимает одно и то же лекарство. Я уверен, что никакого риска не будет, если они будут получать его по Интернету».
О риске говорят, прежде всего, сами аптекари (не виртуальные, а, так сказать, реальные). Они выступают категорически против продажи лекарств через Интернет. Томас Прайс, председатель Союза рейнских аптекарей, подчёркивает, что непосредственную консультацию у прилавка не компенсировать никакой экономией:
«Интернетовский потребитель не может узнать, откуда поступило его лекарство, какими путями попало к продавцу. Только аптеки, оптовые поставщики и производители могут дать гарантию. Всё прочее очень рискованно».
«Аптекари просто борются за сохранение своей монополии», - утверждают сторонники реформы, среди которых – и многие политики, и представители медицинских страховых компаний, и большая часть потребителей. Как вот эта женщина:
«Да, если я те же лекарства получу дешевле, почему нет?»
Аргументы аптекарей несостоятельны хотя бы потому, что, во-первых, существует строжайший контроль продажи сертифицированных лекарств через сетевые аптеки, а, во-вторых, система эта уже действует и во многом себя оправдала. Голландская фирма «Док Моррис» - одна из таких сетевых аптек, давно поставляющая медикаменты и своим немецким клиентам. Один из них (его фамилия Хоффман) рассказал газете «Кёльнер Штадт-анцайгер», как долгие годы мучился с обычными аптеками. Он диабетик, и в течение 25 лет заказывал в аптеках не только инсулин, но также одноразовые шприцы, полые иглы, специальные шланги, пластырь, наборы для быстрого анализа содержания сахара в крови и так далее… Обычно аптекарям приходилось их заказывать. И часто полые иглы (канюли) оказывались слишком длинными, шланги – слишком короткими, тестовые полоски не подходили к тому прибору, который был у пациента… Приходилось приходить снова и снова, объяснять, отсылать обратно, звонить, осведомляясь, пришло ли, наконец, то, что нужно… С появлением интернетовских аптек мучения кончились. Теперь Хоффман, не выходя из дома, каждый раз сам заказывает на сайте «Дока Морриса» всё необходимое, ставя лишь галочки в специальной таблице. Да ещё и экономит на том, что должен оплачивать сам, чуть ли не двадцать процентов (это несмотря на почтовые расходы). Дело в том, что «Док Моррис» закупает свой медицинский «товар» в Нидерландах, Бельгии и Франции, где те же самые медикаменты, как правило, существенно дешевле, чем в Германии.
Не удивительно, что оборот голландской сетевой аптеки достиг в прошлом году 150-ти миллионов евро. Чтобы расширить круг потребителей в Германии и продавать им лекарства ещё дешевле, «Док Моррис» и решил открыть филиал в Саарбрюккене. Конкуренты в лице «обычных» аптекарей попытались этому помешать, ссылаясь на немецкое законодательство. Не получилось. Судьи отклонили их иск, напомнив, что в Европейском Союзе – открытая конкуренция. Представителя голландцев Паскаля Штрауса это не удивило:
«Решение суда полностью соответствует нашим ожиданиям. В ЕС европейское право приоритетно по отношению к национальному праву, и судьи это подтвердили».
В общем, ожидайте падения цен на лекарства в Германии.
Според авторитетна неправителствена организация-" Фридъм Хаус ", свободата на словото в България не е на ниво, приближава се до това на Ботсвана. Така, че който и да ни предоставя тиражираните не за първи път измислици на " Капитал ", няма да ни впечатли особено. Проучването на въпросната организация беше споменато и по повод побоя на български журналист от Стоичков.
Анонимния много добре знае това,Шефя му каза да се спре с манипулациите.Ама то е като полудяването-веднъж тръгне ли няма връщане назад
Alles hat ein Ende,nur die Wurst hat zwei
Да не забравяме ,че са купени следните институции и медии: 1.Всички медии в България 2.Комисия за защита на конкуренцията 3.Европейската комисия 4.Съд на европейските общности 5.Почти всички медии в Европа 6.Органите за защита на конкуренцията в другите европейски страни 7.Най вероятно Конституционният съд 8.Правителствата в много европейски държави с либерален модел. 9.Правителствата в държави с "етичен" модел,които си променят законодателството,например Италия,Португалия,Германия и др. 10.ООН с неговата "Харта за правата на човека" 11.Института по пазарна икономика в България 12.Института за отворено общество в България 13.Институтите за пазарна икономика в другите европейски страни/и те мислят така като нашият/ 14.Националният омбудсман. Не е купен единствено БФС и другите подобни съсловни организации в Европа!!!
Като ресурс в България частните еднолични аптеки в сравнение с която и да било верига притежават в пъти повече материални и морални активи. Поне на този етап. Задачата се състои в рационалното им използване.
[линк] "(36) Всеки участник в дистрибуцията на лекарствените продукти на едро следва да притежава специално разрешение. От изискването за такова разрешение следва за бъдат освободени фармацевтите и лицата, оправомощени да доставят лекарствени продукти на населението и чиято дейност се ограничава само до това. За целите на контрола на цялата дистрибуторска мрежа за лекарствени продукти обаче е необходимо фармацевтите и лицата, оправомощени да доставят лекарствени продукти на населението, да водят регистрите, в които са посочени сделките по получените лекарствени продукти.
(37) Разрешението трябва да бъде предмет на определени основни изисквания, чието спазване е отговорност на съответната държава-членка; като имат предвид, че всяка държава-членка трябва да признава предоставените от останалите държави-членки разрешения. ДИРЕКТИВА 2001/83/ЕО НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА
от 6 ноември 2001 година
за утвърждаване на кодекс на Общността относно лекарствени продукти за хуманна употреба" Има един проблем с купуването на горната организация. Както и тълкуването на чл.36 и 37 от преамбюла на директивата. Необходим ли е коментар?
Как какво !!?? Плаща на омбудсмана ,а и на всички възможни корумпирани държавни звена, като се прави на "лобиращ" за всякакви съмнителни, корпоративни и финансово зависими играчи от сенчести групировки!
